Живота ми премина,
вкопчила се в теб.
За друго не помислях,
щастлива бях в плен.
Гласа ти медено звънлив,
погледът ти грабваше души.
А аз останах си такава,
сгушена в нашите мечти.
Сега се чудя и се мая
каква бе таз омая,
без думи и без глас
да грабне ме завчас.
Не забелязах годините
как преминаха край нас.
Косите леко посивяха,
но душите все летяха.
© Елена Все права защищены