Омая
Живота ми премина,
вкопчила се в теб.
За друго не помислях,
щастлива бях в плен.
Гласа ти медено звънлив,
погледът ти грабваше души.
А аз останах си такава,
сгушена в нашите мечти.
Сега се чудя и се мая
каква бе таз омая,
без думи и без глас
да грабне ме завчас.
Не забелязах годините
как преминаха край нас.
Косите леко посивяха,
но душите все летяха.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Елена Всички права запазени
