Живота ми премина,
вкопчила се в теб.
За друго не помислях,
щастлива бях в плен.
Гласа ти медено звънлив,
погледът ти грабваше души.
А аз останах си такава,
сгушена в нашите мечти.
Сега се чудя и се мая
каква бе таз омая,
без думи и без глас
да грабне ме завчас.
Не забелязах годините
как преминаха край нас.
Косите леко посивяха,
но душите все летяха.
© Елена All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
