Омая

Поэзия

931 4 9

Смях узря в тези светли зеници,

не насмешка, а бях пред провал,

под дъжда разпиляха искрици...

Нямах нищичко, всичко бих дал

да ме милва вълнáта им тиха,

да ме носи блажен към брега,

страстно молеща в няколко стиха

да потъваме сластно в греха...

Проумях с изненада безкрая –

любовта не е кратка игра,

прикади гордостта ми омая,

милостиво студа ми огря.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

svetlitschka (Светличка)

По-ведро е присъствието ти вече, Иржи!
Лирическият ми е омаян до степен неизбежна плавна промяна, не зная колко е достоверен, още нямаме мъжка преценка.

2020-03-20T14:31:55+02:00
Иржи (Ирина Филипова)

Поантата - в един ред само "любовта не е кратка игра.."! И добре, че лирическия/та герой е проумял това, дано омаята не е само от мигА!Много нежен стих, Светличка!

2020-03-20T13:17:30+02:00
svetlitschka (Светличка)

Радват ме топлите ви думи! Честита първа пролет, скъпи момичета!🌱🌞

2020-03-20T10:29:15+02:00
palenka (П Антонова)

Омайно!

2020-03-20T08:08:16+02:00
ИнаКалина (Красимира Чакърова)

да ме милва вълнáта им тиха,
да ме носи блажен към брега,
страстно молеща в няколко стиха
да потъваме сластно в греха... Как си го изляла!

2020-03-20T05:49:57+02:00