19.03.2020 г., 10:02 ч.

Омая 

  Поезия
751 4 9

Смях узря в тези светли зеници,

не насмешка, а бях пред провал,

под дъжда разпиляха искрици...

Нямах нищичко, всичко бих дал

 

да ме милва вълнáта им тиха,

да ме носи блажен към брега,

страстно молеща в няколко стиха

да потъваме сластно в греха...

 

Проумях с изненада безкрая –

любовта не е кратка игра,

прикади гордостта ми омая,

милостиво студа ми огря.

© Светличка Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • По-ведро е присъствието ти вече, Иржи!
    Лирическият ми е омаян до степен неизбежна плавна промяна, не зная колко е достоверен, още нямаме мъжка преценка.
  • Поантата - в един ред само "любовта не е кратка игра.."! И добре, че лирическия/та герой е проумял това, дано омаята не е само от мигА!Много нежен стих, Светличка!
  • Радват ме топлите ви думи! Честита първа пролет, скъпи момичета!🌱🌞
  • Омайно!
  • да ме милва вълнáта им тиха,
    да ме носи блажен към брега,
    страстно молеща в няколко стиха
    да потъваме сластно в греха... Как си го изляла!
  • Благодаря, Наде, Мари, Гени! Желая ви споделеност!🥀
    Благодаря за любими!
  • Колко нежност! Пази я!
  • Чудесно си предала омаята! Фино
    избистрено до кристалност чувство!
    Поздравления, Светулче!🌹
  • Свети фенерчето, свети...
Предложения
: ??:??