Mar 19, 2020, 10:02 AM

Омая

  Poetry
934 4 9

Смях узря в тези светли зеници,

не насмешка, а бях пред провал,

под дъжда разпиляха искрици...

Нямах нищичко, всичко бих дал

 

да ме милва вълнáта им тиха,

да ме носи блажен към брега,

страстно молеща в няколко стиха

да потъваме сластно в греха...

 

Проумях с изненада безкрая –

любовта не е кратка игра,

прикади гордостта ми омая,

милостиво студа ми огря.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Светличка All rights reserved.

Comments

Comments

  • По-ведро е присъствието ти вече, Иржи!
    Лирическият ми е омаян до степен неизбежна плавна промяна, не зная колко е достоверен, още нямаме мъжка преценка.
  • Поантата - в един ред само "любовта не е кратка игра.."! И добре, че лирическия/та герой е проумял това, дано омаята не е само от мигА!Много нежен стих, Светличка!
  • Радват ме топлите ви думи! Честита първа пролет, скъпи момичета!🌱🌞
  • Омайно!
  • да ме милва вълнáта им тиха,
    да ме носи блажен към брега,
    страстно молеща в няколко стиха
    да потъваме сластно в греха... Как си го изляла!

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...