7 нояб. 2004 г., 17:57

онази жена

Поэзия

1.3K 0 0

Гледаш ме от този мръсен,
тролейбусен прозорец.
Гледаш ме,
и аз те гледам.
Ти може би си онази жена,
която нощем ме буди,
която нежно хваща ръката ми,
която ме целува, какно никоя друга!
Ти,може би си тази...
Гледаш ме...
Рязко твоят тролейбус завива,
ти ме гледаш...
"Сбогом"!
Ти, може би бе онази жена.
А може би не.

Тя ме гледаше от онзи мръсен,
тролейбусен прозорец, но виждах
чисти,зелени очи и ...
любов.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Поэзия 7K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Поэзия 5K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Поэзия 5.7K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Поэзия 4.8K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Поэзия 5.1K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Поэзия 4.4K 5.0