7 nov 2004, 17:57

онази жена

Poesía

1.3K 0 0

Гледаш ме от този мръсен,
тролейбусен прозорец.
Гледаш ме,
и аз те гледам.
Ти може би си онази жена,
която нощем ме буди,
която нежно хваща ръката ми,
която ме целува, какно никоя друга!
Ти,може би си тази...
Гледаш ме...
Рязко твоят тролейбус завива,
ти ме гледаш...
"Сбогом"!
Ти, може би бе онази жена.
А може би не.

Тя ме гледаше от онзи мръсен,
тролейбусен прозорец, но виждах
чисти,зелени очи и ...
любов.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.2K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poesía 4.8K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poesía 5.9K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poesía 7K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poesía 4.4K 5.0