7 nov 2004, 17:57

онази жена

Poesía

1.3K 0 0

Гледаш ме от този мръсен,
тролейбусен прозорец.
Гледаш ме,
и аз те гледам.
Ти може би си онази жена,
която нощем ме буди,
която нежно хваща ръката ми,
която ме целува, какно никоя друга!
Ти,може би си тази...
Гледаш ме...
Рязко твоят тролейбус завива,
ти ме гледаш...
"Сбогом"!
Ти, може би бе онази жена.
А може би не.

Тя ме гледаше от онзи мръсен,
тролейбусен прозорец, но виждах
чисти,зелени очи и ...
любов.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poesía 9.9K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.7K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.2K 5.0