7.11.2004 г., 17:57

онази жена

Поезия

1.3K 0 0

Гледаш ме от този мръсен,
тролейбусен прозорец.
Гледаш ме,
и аз те гледам.
Ти може би си онази жена,
която нощем ме буди,
която нежно хваща ръката ми,
която ме целува, какно никоя друга!
Ти,може би си тази...
Гледаш ме...
Рязко твоят тролейбус завива,
ти ме гледаш...
"Сбогом"!
Ти, може би бе онази жена.
А може би не.

Тя ме гледаше от онзи мръсен,
тролейбусен прозорец, но виждах
чисти,зелени очи и ...
любов.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Поезия 5.1K 5.0

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Поезия 5.7K 5.0

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Поезия 5.7K 5.0

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Поезия 4.2K 5.0

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Поезия 4.3K 5.0

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Поезия 5K 5.0