Nov 7, 2004, 5:57 PM

онази жена

Poetry

1.3K 0 0

Гледаш ме от този мръсен,
тролейбусен прозорец.
Гледаш ме,
и аз те гледам.
Ти може би си онази жена,
която нощем ме буди,
която нежно хваща ръката ми,
която ме целува, какно никоя друга!
Ти,може би си тази...
Гледаш ме...
Рязко твоят тролейбус завива,
ти ме гледаш...
"Сбогом"!
Ти, може би бе онази жена.
А може би не.

Тя ме гледаше от онзи мръсен,
тролейбусен прозорец, но виждах
чисти,зелени очи и ...
любов.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.3K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.7K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0