Дейна.1 (Д.П.)
21 333
7 сент. 2024 г., 19:27

Онова гласче, там някъде скрито... 

  Поэзия » Другая
241 1 6

Уж всичко си имам – над  главата покрив,

на масата хляб и във чашата вино,

редом с мен приятели, хора любими…

Още се радвам на цвете, птица, небе синьо,

 

имам сърце и сълза за болката чужда,

радост съм скрила за щастие нечие,

все тъй  съм рамо на някой във нужда

и тъгувам за всеки, поел пътя си вечен.

 

Уж съм мъдра, силна, на всичко обръгнала,

но защо все още в нощите лунни се будя

и в мен онова момиче изстрадало

тихо-тихо  плаче, никой да не го чуе?

 

Аз не превърнах сърцето си в камък -

мен ме радва усмивка по детски чиста,

звънката песен на дъжда по паважа,

думи красиви, излети на белия лист.

 

Но остава, остава… някъде там скрито

в моите сънища, онова гласче натъжено,

да ми спомня -  колко много аз съм обичала,

и как някак си с любовта  се разминахме.

 

07.09.2024 г.

Дейна.1

 

© Д.П. Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Благодаря, Мария!
    Радвам се, че си харесала моя стих и си ми оставила добра дума.
  • Много искрено и чисто по детски като изповед е написаното!
    Бъди това, което си, за да се запазиш и поетичният ти глас звъни все така въздействащо, Дейна!
  • Благодаря за прочита и добрите думи, Албена.
  • Вълнуващо изповедно!
    Поздрави, Дейна !
  • Благодаря, Марко! Така е, за любовта трябват двама.
  • Красив стих, Диди !
    ...да ми спомня - колко много аз съм обичала,
    и как някак си с любовта се разминахме...
    За любовта трябват двама. Може би, не си обичала достатъчно или не си била обичана достатъчно. И в двата случая, не се е получила срещата. Остава само разминаването.
    Извинявай, някакви мисли ме налягат.
    Поздрави за творбата !
Предложения
: ??:??