Уж всичко си имам – над главата покрив,
на масата хляб и във чашата вино,
редом с мен приятели, хора любими…
Още се радвам на цвете, птица, небе синьо,
имам сърце и сълза за болката чужда,
радост съм скрила за щастие нечие,
все тъй съм рамо на някой във нужда
и тъгувам за всеки, поел пътя си вечен.
Уж съм мъдра, силна, на всичко обръгнала,
но защо все още в нощите лунни се будя
и в мен онова момиче изстрадало
тихо-тихо плаче, никой да не го чуе? ...