29 мая 2021 г., 01:15

Опаковка

1.7K 3 12

Перфектното ти тяло наблюдавам.
О, как блестиш! Ох, как ухаеш!
В момента просто оглупявам,
но ти си супер, ти го знаеш...

 

Подмамваш ме със стайлинг бляскав.
С очи ме стрелкаш, пъчиш устни.
Приканваш ме към своята каляска
с изтънчен жест от пръсти вкусни.

 

Повърхностно докосвам кадифето,
усещам фитнес, сутрин тичаш...
Момент! Това ли нещо, е което
те кара силно да обичаш?

 

Фасадата не трае вечно.
Ще дойде ден - ще се напука.
А вътре има ли човечност
или отиваш на боклука?

 

Не искам опаковка позлатена!
Отвътре покажи каква си.
Защото в нощите студени -
не роклите - ще топли любовта ти!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Интересно стихотворение, но на практика е друго. Всеки гледа опаковката.😉
  • Опаковките пленяват
    твоята натура
    ала да ме извиняваш -
    дреме ми ...   в пoтурa

    Скъп парфюм привлича всички 
    прелестни ... осички
    И след всяка тренировка
    късаш ... опаковка.  

    Всяка хубава метреса
    вдига ... интереса
    На акъл щoм я изпиташ
    пак ще я изриташ.  

    Към свалени опаковки
    ти изпитваш .... гнус.
    Случващото се в живота
    е въпрос на вкус.
  • Благодаря, Ивайло, Роси, Румяна, че прочетохте и поразсъждавахте
    Пепи, не знам къде видя пазар? Всички сме опаковки, не съм се изключил от числото.
    Миночка, благодаря! За мъдро не знам, по-скоро повод за размисъл
  • Харесва ми! Хубаво и мъдро!
  • Сякаш си на пазар за жени. Все пак не забравяй, че и ти си опаковка!

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...