29.05.2021 г., 1:15

Опаковка

1.7K 3 12

Перфектното ти тяло наблюдавам.
О, как блестиш! Ох, как ухаеш!
В момента просто оглупявам,
но ти си супер, ти го знаеш...

 

Подмамваш ме със стайлинг бляскав.
С очи ме стрелкаш, пъчиш устни.
Приканваш ме към своята каляска
с изтънчен жест от пръсти вкусни.

 

Повърхностно докосвам кадифето,
усещам фитнес, сутрин тичаш...
Момент! Това ли нещо, е което
те кара силно да обичаш?

 

Фасадата не трае вечно.
Ще дойде ден - ще се напука.
А вътре има ли човечност
или отиваш на боклука?

 

Не искам опаковка позлатена!
Отвътре покажи каква си.
Защото в нощите студени -
не роклите - ще топли любовта ти!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Интересно стихотворение, но на практика е друго. Всеки гледа опаковката.😉
  • Опаковките пленяват
    твоята натура
    ала да ме извиняваш -
    дреме ми ...   в пoтурa

    Скъп парфюм привлича всички 
    прелестни ... осички
    И след всяка тренировка
    късаш ... опаковка.  

    Всяка хубава метреса
    вдига ... интереса
    На акъл щoм я изпиташ
    пак ще я изриташ.  

    Към свалени опаковки
    ти изпитваш .... гнус.
    Случващото се в живота
    е въпрос на вкус.
  • Благодаря, Ивайло, Роси, Румяна, че прочетохте и поразсъждавахте
    Пепи, не знам къде видя пазар? Всички сме опаковки, не съм се изключил от числото.
    Миночка, благодаря! За мъдро не знам, по-скоро повод за размисъл
  • Харесва ми! Хубаво и мъдро!
  • Сякаш си на пазар за жени. Все пак не забравяй, че и ти си опаковка!

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...