Опиянение

Опиянение

Вино, любов, надежди и страст,

обич греховна, целувки в захлас.

Нощ озарена, луната блести,

очи се чернеят, дяволът не спи.

Телата се сливат, а той наблюдава,

тежко се диша, звуци надделяват.

Стон подир стон, грехът сътворен,

мъжът и девойката вече са в плен!

Опияняващи устни, голи души,

тласъци бурни, огън гори.

Горчиво вино и сладка наслада,

красиви движения идват от Ада.

Погледи страстни, думи гальовни

усмивки опасни, прегръдки любовни.

Чашите празни, ни капка остана,

опиянени до лудост, любовта е за двама!

Изгрев посрещна новия ден,

но споменът още не бе заличен.

Такива мигове остават навеки,

за да тръгнат и други по тия пътеки.

Тихо прошепна: „Беше прекрасно“,

той я погледна дълбоко и ясно,

прегърна я нежно, после отвърна:

„За тебе и в дявол бих се превърнал!“