Опрощение

24 февр. 2018 г., 19:29 2018-02-24T19:32:56+02:00

Поэзия » Философская

434 1 3

Простихте ми, а аз дали простих си?

Открих ли сили, там дълбоко в мен?

От сенките на другите покрих се

и паднах на колене примирен!

Че тая прошка в себе си да търся,

от себе си да искам, и за мен.

Простих на всички, за да се отърся,

а трябваше ли аз да съм простен?!

dansyto (Данаил Таков)

2018-03-01T12:50:14+02:00

Ако съумееш да простиш на себе си, осъзнал грешките си – Велико! Да видиш гредата в своето око, преди сламката в окото на другия!
Dark_Island (Таня Георгиева)

2018-02-28T09:28:11+02:00

... най-трудната прошка.
anabel7 (Албена Димитрова)

2018-02-28T09:18:30+02:00

Разбира се!... Всеки заслужава прошка, особено когато осъзнава прегрешенията си, съжалява и полага усилия да не ги повтаря, а да поправи щетите... Бог ни обича такива, каквито сме - с човешки слабости...Винаги е готов да ни прости, ако искрено се разкайваме и се стремим да следваме Словото Му....
Поздравявам те за красивия, съдържателен стих, Данаиле!