24.02.2018 г., 19:29 ч.  

Опрощение 

  Поезия » Философска
385 1 3

 

Простихте ми, а аз дали простих си?

Открих ли сили, там дълбоко в мен?

От сенките на другите покрих се

и паднах на колене примирен!

 

Че тая прошка в себе си да търся,

от себе си да искам, и за мен.

Простих на всички, за да се отърся,

а трябваше ли аз да съм простен?!

© Данаил Таков Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Ако съумееш да простиш на себе си, осъзнал грешките си – Велико! Да видиш гредата в своето око, преди сламката в окото на другия!
  • ... най-трудната прошка.
  • Разбира се!... Всеки заслужава прошка, особено когато осъзнава прегрешенията си, съжалява и полага усилия да не ги повтаря, а да поправи щетите... Бог ни обича такива, каквито сме - с човешки слабости...Винаги е готов да ни прости, ако искрено се разкайваме и се стремим да следваме Словото Му....
    Поздравявам те за красивия, съдържателен стих, Данаиле!
Предложения
: ??:??