2 дек. 2010 г., 23:50

Опростено просветление...

Поэзия » Другая

809 0 2

Поне за миг се вгледай в цялото!
За миг поне спри мислите прогнили!
Веднъж поне подкарай ралото!
Поне веднъж земята да засвири!
А музиката – тя отдавна чака,
да бъде твоя, само твоя...
За нея си дворец, а не барака...
Не бързай, просто следвай си завоя!
И щом не спрял си да вървиш,
не се оплаквай!
Туй значи, че товарът ти носим е.
Не пожелавай, нищо не очаквай!
Дори наум не го зови по име!
Едва малцина би затрогнал,
от тях един ще чуе със сърцето...
Как лесно сам си си помогнал,
събудил в себе си детето...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Поэзия 5.7K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Поэзия 5.6K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Поэзия 4.2K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Поэзия 5.1K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Поэзия 7K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Поэзия 4.8K 5.0