Опростено просветление...
Поне за миг се вгледай в цялото!
За миг поне спри мислите прогнили!
Веднъж поне подкарай ралото!
Поне веднъж земята да засвири!
А музиката – тя отдавна чака,
да бъде твоя, само твоя...
За нея си дворец, а не барака...
Не бързай, просто следвай си завоя!
И щом не спрял си да вървиш,
не се оплаквай!
Туй значи, че товарът ти носим е.
Не пожелавай, нищо не очаквай!
Дори наум не го зови по име!
Едва малцина би затрогнал,
от тях един ще чуе със сърцето...
Как лесно сам си си помогнал,
събудил в себе си детето...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ботьо Петков Всички права запазени
