9 дек. 2007 г., 10:35

Оптимистично?

1.1K 0 12

Избягй ти от черната неволя
в стремежа си да дирш дом,
във който весел и спокоен
глава да сложиш с нежен стон.
 

Избягай търсещ, неспокоен,
не скланяй никога глава.
Защото там, където може,
глава склонена не държи крила.
 

Погледнеш ли назад, там изход няма.
Там има само зарево.
Което с огнен пламък,
ще гони твойто същество.
 

Ще те преследва денем, нощем,
и в сън,  и в радост,  и в печал.
И стигне ли те, ще отнеме
свещения ти Граал.
 

Отпред и нищичко да няма,
това не е проблем.
Поне ще си спокоен,
че пробвал си – не си сломен.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ноел Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...