9.12.2007 г., 10:35

Оптимистично?

1.1K 0 12

Избягй ти от черната неволя
в стремежа си да дирш дом,
във който весел и спокоен
глава да сложиш с нежен стон.
 

Избягай търсещ, неспокоен,
не скланяй никога глава.
Защото там, където може,
глава склонена не държи крила.
 

Погледнеш ли назад, там изход няма.
Там има само зарево.
Което с огнен пламък,
ще гони твойто същество.
 

Ще те преследва денем, нощем,
и в сън,  и в радост,  и в печал.
И стигне ли те, ще отнеме
свещения ти Граал.
 

Отпред и нищичко да няма,
това не е проблем.
Поне ще си спокоен,
че пробвал си – не си сломен.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ноел Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...