31 авг. 2014 г., 17:52  

Оптимистично 

  Поэзия » Гражданская
867 0 23
Умира денят и отново се ражда,
животът неуморно вечността гради,
в сезоните земни телата ни вгражда,
изпива тленното от нашите гърди.
Оставаме в спомена - светъл или черен,
събираме трохите от сбъднатото битие,
за да нахраним щедро огъня неверен,
допивайки на екс житейското си питие.
Щастието земно е всъщност само блян,
доброто или злото са въпрос на лотария,
усмихнат Луцифер ръкопляска без свян,
в човешкия морал има явно авария. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Кръстина Тодорова Все права защищены

Предложения
: ??:??