Оптимистично
Умира денят и отново се ражда,
животът неуморно вечността гради,
в сезоните земни телата ни вгражда,
изпива тленното от нашите гърди.
Оставаме в спомена - светъл или черен,
събираме трохите от сбъднатото битие,
за да нахраним щедро огъня неверен,
допивайки на екс житейското си питие.
Щастието земно е всъщност само блян,
доброто или злото са въпрос на лотария,
усмихнат Луцифер ръкопляска без свян,
в човешкия морал има явно авария.
Умира уж тъмното и светло се ражда,
но защо наместо радост скръб в нас горчи,
защо светлината в темели се вгражда,
а чернилката пъклена на воля хвърчи.
Откъде този злобен лед в сърцата човешки,
откъде тази завист като дива проказа,
и Адам и Ева са правили своите грешки,
но грешки от любов, а не от черна омраза.
Умира човек и друг човек се ражда,
животът неуморно вечността гради,
дано душите ни към добро да преражда,
дано отмие тъмното от нашите съдби.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Кръстина Тодорова Всички права запазени
