Оптимистично
Умира денят и отново се ражда,
животът неуморно вечността гради,
в сезоните земни телата ни вгражда,
изпива тленното от нашите гърди.
Оставаме в спомена - светъл или черен,
събираме трохите от сбъднатото битие,
за да нахраним щедро огъня неверен,
допивайки на екс житейското си питие.
Щастието земно е всъщност само блян,
доброто или злото са въпрос на лотария,
усмихнат Луцифер ръкопляска без свян,
в човешкия морал има явно авария.
Умира уж тъмното и светло се ражда,
но защо наместо радост скръб в нас горчи,
защо светлината в темели се вгражда,
а чернилката пъклена на воля хвърчи.
Откъде този злобен лед в сърцата човешки,
откъде тази завист като дива проказа,
и Адам и Ева са правили своите грешки,
но грешки от любов, а не от черна омраза.
Умира човек и друг човек се ражда,
животът неуморно вечността гради,
дано душите ни към добро да преражда,
дано отмие тъмното от нашите съдби.
© Кръстина Тодорова All rights reserved.
