Умира денят и отново се ражда,
животът неуморно вечността гради,
в сезоните земни телата ни вгражда,
изпива тленното от нашите гърди.
Оставаме в спомена - светъл или черен,
събираме трохите от сбъднатото битие,
за да нахраним щедро огъня неверен,
допивайки на екс житейското си питие.
Щастието земно е всъщност само блян,
доброто или злото са въпрос на лотария,
усмихнат Луцифер ръкопляска без свян,
в човешкия морал има явно авария. ...