Оптимистично стихотворение за зимата
Без драматизъм повече и рими,
от които капе мрак по пръстите.
Я, навън каква е бяла зимата –
и дантелена, и непокръстена.
Стига сте ми мрънкали разплакани
как измамно си отишло лятото,
колко плажовете опустявали
следсезонно някак и безпаметно.
Хайде, вдигайте си гълъбите
и гемиите ви да изплуват –
още този свят не се е свършил.
Стига непонятно сте кротували
зад стъкло, прегърнали духалките
и закотвили пети в пантофите.
Как се радват вижте по пързалките
малките човечета с помпоните.
Този смях е само за накичване,
и за душите ви – да се отпуснат.
Колко трябва за едно обичане
и петльово да ви е по бузките.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Валентина Йотова Все права защищены
