26 янв. 2017 г., 20:05

Оптимизъм

603 1 10

От тялото ми ръфат вълци.
Ще преборя болката житейска
и ще закърпя всичките си рани.

От тялото ми ръфат вълци.
Ще опазя душата си чиста
и ще пият от нея до насита.

От тялото ми ръфат вълци.
Ще ги прегърна...
И ще настъпи в тях промяна!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Латинка-Златна Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Хареса ми, понякога стават и такива промени...
  • Мъдро, силно, удря и гали едновременно.Много ми хареса!
  • Младене и Веси_Еси (Еси), благодаря ви.

    Топла и вдъхновена вечер!
  • Не е лека тази задача Поздравления за стихотворението!
  • Да промениш вълците е трудно, но си заслужава. Хубави редове, Латинка. Поздравление!

    "Дори в запалени гори с разкъсани нозе да тичам.
    Дори вълкът да ме гризе, когато с гръд ранена дишам.
    Ще търся ласкавия дар на длан вините ми простила.
    Живота - злия ми другар, ще моля за усмивка мила." /Л.З./

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...