26.01.2017 г., 20:05

Оптимизъм

Поезия » Друга

602 1 10

От тялото ми ръфат вълци.
Ще преборя болката житейска
и ще закърпя всичките си рани.

От тялото ми ръфат вълци.
Ще опазя душата си чиста
и ще пият от нея до насита.

От тялото ми ръфат вълци.
Ще ги прегърна...
И ще настъпи в тях промяна!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

ЛюсиЦ (Люси Петкова)

Хареса ми, понякога стават и такива промени...

2017-10-06T20:35:35+03:00
inakrein (Илияна Каракочева)

Мъдро, силно, удря и гали едновременно.Много ми хареса!

2017-02-01T21:04:07+02:00
LATINKA-ZLATNA (Латинка-Златна)

Младене и Веси_Еси (Еси), благодаря ви.

Топла и вдъхновена вечер!

2017-01-30T20:39:51+02:00
Веси_Еси (Еси)

Не е лека тази задача Поздравления за стихотворението!

2017-01-29T09:00:32+02:00
vega666 (Младен Мисана)

Да промениш вълците е трудно, но си заслужава. Хубави редове, Латинка. Поздравление!

"Дори в запалени гори с разкъсани нозе да тичам.
Дори вълкът да ме гризе, когато с гръд ранена дишам.
Ще търся ласкавия дар на длан вините ми простила.
Живота - злия ми другар, ще моля за усмивка мила." /Л.З./

2017-01-28T21:04:40+02:00