Jan 26, 2017, 8:05 PM

Оптимизъм

  Poetry » Other
601 1 10

От тялото ми ръфат вълци.
Ще преборя болката житейска
и ще закърпя всичките си рани.

От тялото ми ръфат вълци.
Ще опазя душата си чиста
и ще пият от нея до насита.

От тялото ми ръфат вълци.
Ще ги прегърна...
И ще настъпи в тях промяна!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Латинка-Златна All rights reserved.

Comments

Comments

  • Хареса ми, понякога стават и такива промени...
  • Мъдро, силно, удря и гали едновременно.Много ми хареса!
  • Младене и Веси_Еси (Еси), благодаря ви.

    Топла и вдъхновена вечер!
  • Не е лека тази задача Поздравления за стихотворението!
  • Да промениш вълците е трудно, но си заслужава. Хубави редове, Латинка. Поздравление!

    "Дори в запалени гори с разкъсани нозе да тичам.
    Дори вълкът да ме гризе, когато с гръд ранена дишам.
    Ще търся ласкавия дар на длан вините ми простила.
    Живота - злия ми другар, ще моля за усмивка мила." /Л.З./

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...