10 авг. 2014 г., 19:25

Опустошение

453 0 0

А страшна буря е в човека,

блъска се във всичките посоки.

И ще прелее, ще се срине,

покрай всичко ще премине.

А този път със вик ще разруши света.

И този път за миг ще настане тишина.

И небето ще изчезне и ще стане празно,

и тревата ще се скрие под земята, жално.

И ще знаят всички, всичко, как пристига тя,

разрушената, човешката душа и граби сили от прахта.

Как пръска свойта ярост и показва го лицето на гнева.

Как безнадеждно плаче, стиска, а тя изтича пепелта.

И една ръка да се намери, останките да събере,

тя от руините ще се изправи, ще се понесе.

Живее му се на човека, а е някак трудно,

когато цял събаря го света.

И в него светло е, а някой тика тъмнина,

и озлобен, заспива: "Ще го разруша, света!"

И силен е, ще го изправи лудостта,

а как я мразеше тая цялата война,

сега единствено повтаря: "Всичко ще опустоша!"

Но питам те, човеко, сам,

когато всичко разрушиш, какво ще правиш?

Тогава и душата ти изгнила, даже тя ще те намрази.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Виктория Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...