10.08.2014 г., 19:25 ч.

Опустошение 

  Поезия » Философска
369 0 0
А страшна буря е в човека,
блъска се във всичките посоки.
И ще прелее, ще се срине,
покрай всичко ще премине.
А този път със вик ще разруши света.
И този път за миг ще настане тишина.
И небето ще изчезне и ще стане празно,
и тревата ще се скрие под земята, жално.
И ще знаят всички, всичко, как пристига тя,
разрушената, човешката душа и граби сили от прахта.
Как пръска свойта ярост и показва го лицето на гнева.
Как безнадеждно плаче, стиска, а тя изтича пепелта. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Виктория Всички права запазени

Предложения
: ??:??