Опълченците в Дупница

Този "римейк" на "Опълченците на Шипка" се посвещава на любимия ми волейболен отбор - ЛукОйл-Бургас и тяхната победа над Марек-Дупница.

О, Дупница!

Трета победа как ЛукОйл ви взима,

феновете трепетно повтарят, а Марек ревът.

Пристъпи ужасни, днес за трети път

как ЛукОйл ви бие и фенове се кланят

и кръв волейболна пак се пролива.

Сервис след сервис, ас след ас.

Северин велики сочи купата пак

и вика "Газете! Вие сте велики!".

И ЛукОйлци тръгват с викове сърдити

и "Победа" гръмовно залата разпра.

Агитката отговори с друг вик "Ура".

И нов дъжд от блокове, сервис и ас,

ЛукОйлци обляни в пот пак сервират.

И пак марешка защита с блок пробиват.

И гледат как да излязат напред.

И ръце геройски топката посрещат.

И на Марек третото място отреждат.

Виковете екнат, фенове реват.

Центрове налитат, точки падат с гръм.

Идат като тигри, бягат като овци

и пак се завръщат велики ЛукОйлци.

Като лъвове тичат по тясно поле.

Не сещат ни жажда, нито умора.

И гледат как Марек пак да умре.

Щурмът е отчаян, отпорът е лют,

трети път как се борят, но помощ не иде,

Марек от никъде надежда не види.

Последният напън вече е настал.

Тогава Северин, наший генерал,

ревна гороломно: „Млади ми ЛукОйлци,

венчайте отбора с лаврови венци!

На вашата сила фенът повери

Купата, борбата и себе дори!"

При тез думи силни ЛукОйлците горди

очакват геройски Марешките орди

бесни и шумещи! О, геройски час!

ЛукОйлци намират нови надежди тогаз.

Силите липсват, но волите траят.

Марек се пречупват - ЛукОйл остаят.

И сладката радост до край да извървят,

пред цяла България, тоз славен път

с една точка юнашка и с една победа.

„България цяла сега нази гледа,

Купата високо е: ний ще я съзрем,

ако не утраем - тука да умрем!"

Няма вече сили! Има хекатомба!

Всеки удар точка, всеки сервис - бомба.

Всеки блок е удар, всяка душа - плам.

Всяка надежда за Марек умря там.

„Мачкайте, момчета!" Северин изкряска

и сервиси кат бомби хвръкнаха завчаска.

Кат демони черни над марешки рояк

бележат, блокират ЛукОйлци пак.

И Марек тръпнат, друг път не видели

в едно да се бият с ЛукОйлци големи.

И въздуха цепят с демонски вик.

Борбата се обръща, сервис като щик.

Героите наши, като скали твърди,

набезите срещат с железни си гърди.

И хвърлят се с песни в свирепата сеч,

като виждат харно, побеждават веч.

Йоще миг ще падне заветния хълм.

И ЛукОйл свали Марек с гръм!!!

...............................................................

И днес йощ щом фенът песен захваща,

спомня тоз ден бурен, шуми и препраща

славата на ЛукОйл като някой ек

от зала на зала и от век на век.