Този "римейк" на "Опълченците на Шипка" се посвещава на любимия ми волейболен отбор - ЛукОйл-Бургас и тяхната победа над Марек-Дупница.
О, Дупница!
Трета победа как ЛукОйл ви взима,
феновете трепетно повтарят, а Марек ревът.
Пристъпи ужасни, днес за трети път
как ЛукОйл ви бие и фенове се кланят
и кръв волейболна пак се пролива.
Сервис след сервис, ас след ас.
Северин велики сочи купата пак
и вика "Газете! Вие сте велики!".
И ЛукОйлци тръгват с викове сърдити
и "Победа" гръмовно залата разпра.
Агитката отговори с друг вик "Ура".
И нов дъжд от блокове, сервис и ас,
ЛукОйлци обляни в пот пак сервират.
И пак марешка защита с блок пробиват.
И гледат как да излязат напред.
И ръце геройски топката посрещат.
И на Марек третото място отреждат.
Виковете екнат, фенове реват.
Центрове налитат, точки падат с гръм.
Идат като тигри, бягат като овци
и пак се завръщат велики ЛукОйлци.
Като лъвове тичат по тясно поле.
Не сещат ни жажда, нито умора.
И гледат как Марек пак да умре.
Щурмът е отчаян, отпорът е лют,
трети път как се борят, но помощ не иде,
Марек от никъде надежда не види.
Последният напън вече е настал.
Тогава Северин, наший генерал,
ревна гороломно: „Млади ми ЛукОйлци,
венчайте отбора с лаврови венци!
На вашата сила фенът повери
Купата, борбата и себе дори!"
При тез думи силни ЛукОйлците горди
очакват геройски Марешките орди
бесни и шумещи! О, геройски час!
ЛукОйлци намират нови надежди тогаз.
Силите липсват, но волите траят.
Марек се пречупват - ЛукОйл остаят.
И сладката радост до край да извървят,
пред цяла България, тоз славен път
с една точка юнашка и с една победа.
„България цяла сега нази гледа,
Купата високо е: ний ще я съзрем,
ако не утраем - тука да умрем!"
Няма вече сили! Има хекатомба!
Всеки удар точка, всеки сервис - бомба.
Всеки блок е удар, всяка душа - плам.
Всяка надежда за Марек умря там.
„Мачкайте, момчета!" Северин изкряска
и сервиси кат бомби хвръкнаха завчаска.
Кат демони черни над марешки рояк
бележат, блокират ЛукОйлци пак.
И Марек тръпнат, друг път не видели
в едно да се бият с ЛукОйлци големи.
И въздуха цепят с демонски вик.
Борбата се обръща, сервис като щик.
Героите наши, като скали твърди,
набезите срещат с железни си гърди.
И хвърлят се с песни в свирепата сеч,
като виждат харно, побеждават веч.
Йоще миг ще падне заветния хълм.
И ЛукОйл свали Марек с гръм!!!
...............................................................
И днес йощ щом фенът песен захваща,
спомня тоз ден бурен, шуми и препраща
славата на ЛукОйл като някой ек
от зала на зала и от век на век.
© Erato Eratova Всички права запазени