28 мая 2015 г., 00:00

Органични чувства

676 0 3

                    ОРГАНИЧНИ ЧУВСТВА

 

                    Усмивки да са, но от радост

                               и с вълшебство да добавят

                               на делника ми-щипка сладост

                               от чувството, което оставят.

                    Жажда да е, но за душа скъпа

       и на мене вярна без остатък,

       като Одисей на Пенелопа,

       та дори да няма път нататък.

                     Сълзи да са, но така целебни,

                                от верността на еднорога

                                в мене спонтанно пробудени

                                и ронещи се до изнемога.

                     Щастие да е, но изградено

       като всичко истинско-от любов

       и без думи даже споделено,

       на живота дава тласък нов.

                     Мисли да са, като излияния,

                                 за взаимна принадлежност

                                 без сенките на съмнения

                                 от липсата на откровеност.

                     Клетва да е, но пред олтара,

       за мене от всичките най-свята,

       скрепила любовта ми с вяра-

       благословена е съдбата.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Весела Найденова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Клетвата пред олтара е свята! С други очи поглеждаш децата си! Поздрав!
  • От сърце благодаря на Анастасия и Стойна за милите думи, но казани от такива майстори на словото като вас ги прави още по-ценни за мен.
  • Много красива и мъдра творба с нейните добронамерени пожелания.
    Харесва ми! Ведро настроение!

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...