May 28, 2015, 12:00 AM

Органични чувства

  Poetry » Other
678 0 3

                    ОРГАНИЧНИ ЧУВСТВА

 

                    Усмивки да са, но от радост

                               и с вълшебство да добавят

                               на делника ми-щипка сладост

                               от чувството, което оставят.

                    Жажда да е, но за душа скъпа

       и на мене вярна без остатък,

       като Одисей на Пенелопа,

       та дори да няма път нататък.

                     Сълзи да са, но така целебни,

                                от верността на еднорога

                                в мене спонтанно пробудени

                                и ронещи се до изнемога.

                     Щастие да е, но изградено

       като всичко истинско-от любов

       и без думи даже споделено,

       на живота дава тласък нов.

                     Мисли да са, като излияния,

                                 за взаимна принадлежност

                                 без сенките на съмнения

                                 от липсата на откровеност.

                     Клетва да е, но пред олтара,

       за мене от всичките най-свята,

       скрепила любовта ми с вяра-

       благословена е съдбата.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Весела Найденова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Клетвата пред олтара е свята! С други очи поглеждаш децата си! Поздрав!
  • От сърце благодаря на Анастасия и Стойна за милите думи, но казани от такива майстори на словото като вас ги прави още по-ценни за мен.
  • Много красива и мъдра творба с нейните добронамерени пожелания.
    Харесва ми! Ведро настроение!

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....