28 may 2015, 0:00

Органични чувства

  Poesía » Otra
671 0 3

                    ОРГАНИЧНИ ЧУВСТВА

 

                    Усмивки да са, но от радост

                               и с вълшебство да добавят

                               на делника ми-щипка сладост

                               от чувството, което оставят.

                    Жажда да е, но за душа скъпа

       и на мене вярна без остатък,

       като Одисей на Пенелопа,

       та дори да няма път нататък.

                     Сълзи да са, но така целебни,

                                от верността на еднорога

                                в мене спонтанно пробудени

                                и ронещи се до изнемога.

                     Щастие да е, но изградено

       като всичко истинско-от любов

       и без думи даже споделено,

       на живота дава тласък нов.

                     Мисли да са, като излияния,

                                 за взаимна принадлежност

                                 без сенките на съмнения

                                 от липсата на откровеност.

                     Клетва да е, но пред олтара,

       за мене от всичките най-свята,

       скрепила любовта ми с вяра-

       благословена е съдбата.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Весела Найденова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Клетвата пред олтара е свята! С други очи поглеждаш децата си! Поздрав!
  • От сърце благодаря на Анастасия и Стойна за милите думи, но казани от такива майстори на словото като вас ги прави още по-ценни за мен.
  • Много красива и мъдра творба с нейните добронамерени пожелания.
    Харесва ми! Ведро настроение!

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...