17 сент. 2010 г., 10:54

Орис...

1.8K 0 3
Орис ли беше, гладна просия?!
(-Тъмничарю, ключа ми дай.)
Празна и суха е тази килия.
Няма прозорец, нито врата.
Oтчаян зов на изгубено агне
дочух зад дебелите, плътни стени.
Чака и то своето истинско пладне.
Без стадо и пастир останало - Уви! Взрях се в тъмата, шепот отроних.
С лекота и нежна ръка...
Спомените, будни още, прерових.
Изрових от блатото плитко любовта.
Страст и ненавист бяха се впили
твърде много в горчилката там.
Hа дълбоко в тъмата прогнила
блещукаше ключът за радостта.
Hямах очи  ключалката  да видя.
(-Тъмничарю, дай ми светлина.)
Oсвети отвътре тясната килия... .......................................................... (- Господи, но тя няма врата!)
24.08.10

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Николина Милева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря на всички.Поздрави
  • Хубаво реализирана идея.
    Неангажиращо но за благозвучност бих ти предложила "(-Тъмничарю, ключа ми дай.)", да се смени с Тъмничарю, дай ми ключа и "Hямах очи ключалката да видя." с Нямах очи ключалка да видя", и "(-Тъмничарю, дай ми светлина.)" с Тъмничарю, дай светлина.
    Разбира се, това да се направи трябва да е изключително авторски избор.
    Финалът ти е заковаващ!
    Поздравявам те!
  • О Ники, я се огледай по-добре, щом има ключ има и врата! Поздрав!

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...