Орис...
Орис ли беше, гладна просия?!
(-Тъмничарю, ключа ми дай.)
Празна и суха е тази килия.
Няма прозорец, нито врата.
Oтчаян зов на изгубено агне
дочух зад дебелите, плътни стени.
Чака и то своето истинско пладне.
Без стадо и пастир останало - Уви! Взрях се в тъмата, шепот отроних.
С лекота и нежна ръка...
Спомените, будни още, прерових.
Изрових от блатото плитко любовта.
Страст и ненавист бяха се впили
твърде много в горчилката там.
Hа дълбоко в тъмата прогнила
блещукаше ключът за радостта.
Hямах очи ключалката да видя.
(-Тъмничарю, дай ми светлина.)
Oсвети отвътре тясната килия... .......................................................... (- Господи, но тя няма врата!)
24.08.10
(-Тъмничарю, ключа ми дай.)
Празна и суха е тази килия.
Няма прозорец, нито врата.
Oтчаян зов на изгубено агне
дочух зад дебелите, плътни стени.
Чака и то своето истинско пладне.
Без стадо и пастир останало - Уви! Взрях се в тъмата, шепот отроних.
С лекота и нежна ръка...
Спомените, будни още, прерових.
Изрових от блатото плитко любовта.
Страст и ненавист бяха се впили
твърде много в горчилката там.
Hа дълбоко в тъмата прогнила
блещукаше ключът за радостта.
Hямах очи ключалката да видя.
(-Тъмничарю, дай ми светлина.)
Oсвети отвътре тясната килия... .......................................................... (- Господи, но тя няма врата!)
24.08.10
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Николина Милева Всички права запазени
