17 sept 2010, 10:54

Орис... 

  Poesía » Otra
1610 0 3
Орис ли беше, гладна просия?!
(-Тъмничарю, ключа ми дай.)
Празна и суха е тази килия.
Няма прозорец, нито врата.
Oтчаян зов на изгубено агне
дочух зад дебелите, плътни стени.
Чака и то своето истинско пладне.
Без стадо и пастир останало - Уви!
Взрях се в тъмата, шепот отроних.
С лекота и нежна ръка...
Спомените, будни още, прерових.
Изрових от блатото плитко любовта.
Страст и ненавист бяха се впили
твърде много в горчилката там.
Hа дълбоко в тъмата прогнила
блещукаше ключът за радостта.
Hямах очи  ключалката  да видя.
(-Тъмничарю, дай ми светлина.)
Oсвети отвътре тясната килия...
..........................................................
(- Господи, но тя няма врата!)

24.08.10

© Николина Милева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Благодаря на всички.Поздрави
  • Хубаво реализирана идея.
    Неангажиращо но за благозвучност бих ти предложила "(-Тъмничарю, ключа ми дай.)", да се смени с Тъмничарю, дай ми ключа и "Hямах очи ключалката да видя." с Нямах очи ключалка да видя", и "(-Тъмничарю, дай ми светлина.)" с Тъмничарю, дай светлина.
    Разбира се, това да се направи трябва да е изключително авторски избор.
    Финалът ти е заковаващ!
    Поздравявам те!
  • О Ники, я се огледай по-добре, щом има ключ има и врата! Поздрав!
Propuestas
: ??:??