17 sept 2010, 10:54

Орис...

  Poesía » Otra
1.8K 0 3
Орис ли беше, гладна просия?!
(-Тъмничарю, ключа ми дай.)
Празна и суха е тази килия.
Няма прозорец, нито врата.
Oтчаян зов на изгубено агне
дочух зад дебелите, плътни стени.
Чака и то своето истинско пладне.
Без стадо и пастир останало - Уви! Взрях се в тъмата, шепот отроних.
С лекота и нежна ръка...
Спомените, будни още, прерових.
Изрових от блатото плитко любовта.
Страст и ненавист бяха се впили
твърде много в горчилката там.
Hа дълбоко в тъмата прогнила
блещукаше ключът за радостта.
Hямах очи  ключалката  да видя.
(-Тъмничарю, дай ми светлина.)
Oсвети отвътре тясната килия... .......................................................... (- Господи, но тя няма врата!)
24.08.10

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Николина Милева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря на всички.Поздрави
  • Хубаво реализирана идея.
    Неангажиращо но за благозвучност бих ти предложила "(-Тъмничарю, ключа ми дай.)", да се смени с Тъмничарю, дай ми ключа и "Hямах очи ключалката да видя." с Нямах очи ключалка да видя", и "(-Тъмничарю, дай ми светлина.)" с Тъмничарю, дай светлина.
    Разбира се, това да се направи трябва да е изключително авторски избор.
    Финалът ти е заковаващ!
    Поздравявам те!
  • О Ники, я се огледай по-добре, щом има ключ има и врата! Поздрав!

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...