velikataniki (Николина Милева) velikataniki (Николина Милева)
29 222
Sep 17, 2010, 10:54 AM

Орис...

  Poetry » Other
1.8K 0 3
Орис ли беше, гладна просия?!
(-Тъмничарю, ключа ми дай.)
Празна и суха е тази килия.
Няма прозорец, нито врата.
Oтчаян зов на изгубено агне
дочух зад дебелите, плътни стени.
Чака и то своето истинско пладне.
Без стадо и пастир останало - Уви! Взрях се в тъмата, шепот отроних.
С лекота и нежна ръка...
Спомените, будни още, прерових.
Изрових от блатото плитко любовта.
Страст и ненавист бяха се впили
твърде много в горчилката там.
Hа дълбоко в тъмата прогнила
блещукаше ключът за радостта.
Hямах очи  ключалката  да видя.
(-Тъмничарю, дай ми светлина.)
Oсвети отвътре тясната килия... .......................................................... (- Господи, но тя няма врата!)
24.08.10

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Николина Милева All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

  • velikataniki (Николина Милева)
    velikataniki (Николина Милева)
    Благодаря на всички.Поздрави
  • Anita765 (Ани Монева)
    Anita765 (Ани Монева)
    Хубаво реализирана идея.
    Неангажиращо но за благозвучност бих ти предложила "(-Тъмничарю, ключа ми дай.)", да се смени с Тъмничарю, дай ми ключа и "Hямах очи ключалката да видя." с Нямах очи ключалка да видя", и "(-Тъмничарю, дай ми светлина.)" с Тъмничарю, дай светлина.
    Разбира се, това да се направи трябва да е изключително авторски избор.
    Финалът ти е заковаващ!
    Поздравявам те!
  • tanyavd (Татяна Борисова)
    tanyavd (Татяна Борисова)
    О Ники, я се огледай по-добре, щом има ключ има и врата! Поздрав!

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.2K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.7K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4.1K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.6K 5.0