23 сент. 2011 г., 00:45

Орис

643 0 1

Орис

 

Трите влъхви - три съдници,

спорели над пеленак:

- Да е хубав кат' момиче!

- По-добре да е юнак!

 

Третата пък се засмяла:

- Цяла вечност доживях,

но до днес не съм видяла

доброта при хубост аз!

 

А детето кротко спяло,

расло, расло и веднъж

се видяло в огледало -

най-красив бил станал мъж!

 

И каквото си поисквал

с красотата си една,

той постигал. Но тъй свикнал

и от скука погрознял.

 

Хората това и чакат -

свойте хлопнали врати

пред лицето му - заплакал,

но юнакът победил!

 

Първо счупил той стъклото,

дето лъже младостта,

после жертвал си окото

да спаси на друг честта.

 

Но децата все пищели,

колчем минел покрай тях:

- Едноокият! - крещели

и побягвали в луд страх.

 

Тъй било е цяла вечност -

красота и доброта

не се срещат у човека,

щом ги пъдят от света!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Даниела Тодорова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...