Орис

Орис

Трите влъхви - три съдници,

спорели над пеленак:

- Да е хубав кат' момиче!

- По-добре да е юнак!

Третата пък се засмяла:

- Цяла вечност доживях,

но до днес не съм видяла

доброта при хубост аз!

А детето кротко спяло,

расло, расло и веднъж

се видяло в огледало -

най-красив бил станал мъж!

И каквото си поисквал

с красотата си една,

той постигал. Но тъй свикнал

и от скука погрознял.

Хората това и чакат -

свойте хлопнали врати

пред лицето му - заплакал,

но юнакът победил!

Първо счупил той стъклото,

дето лъже младостта,

после жертвал си окото

да спаси на друг честта.

Но децата все пищели,

колчем минел покрай тях:

- Едноокият! - крещели

и побягвали в луд страх.

Тъй било е цяла вечност -

красота и доброта

не се срещат у човека,

щом ги пъдят от света!