Орис

Поэзия » Другая

544 0 5

Душата е скитница смирена,

търсеща и боса, оголяла...

Понесла е със себе си толкова неволя,

бедност, орис неизплакана...

Не поглеждай назад...

там отдавна времето спряло е!

На отминали бедни години,

на орис - написана зла...

Ето тръгвам - не ще се обърна,

а луната наднича зад облака черен...

Ще намери ли душата надежда,

като въглен във тъмата да свети...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

Izumrudkata (Катя)

Кръстина,благодаря ти за хубавите пожелания!

2015-05-19T18:36:48+03:00
Rimoza (Кръстина Тодорова)

Докосващ сърцето елегичен стих, сътворен с искрено
чувство и оригинално майсторство, пожелавам и на лирическата
героиня, и на поетесата щастливо сбъднати мечти! Пожелавам
и на двете "да намери душата им надежда, като слънце в тъмата
да свети". Поздрави и от мен!

2015-05-17T23:20:41+03:00
Izumrudkata (Катя)

Мисана,благодаря ти, че се отби на моята страница
прочете и коментира стихът ми!
Ренета, благодаря ти!

2015-05-05T19:45:04+03:00
ParvaNova (Ренета Първанова)

С Младен! Поздравление и от мен, Катя!

2015-05-03T22:56:09+03:00
vega666 (Младен Мисана)

Надеждата за душата. Това е главното. Надеждата е фенер за душата, който й осветява пътя в непрогледния мрак на битието.

"Ще намери ли душата надежда,
като въглен във тъмата да свети..."

Чудесно си го казала, Катя! Моите поздравления!

2015-05-03T16:15:19+03:00