Орис

Поезия » Друга

541 0 5

Душата е скитница смирена,

търсеща и боса, оголяла...

Понесла е със себе си толкова неволя,

бедност, орис неизплакана...

Не поглеждай назад...

там отдавна времето спряло е!

На отминали бедни години,

на орис - написана зла...

Ето тръгвам - не ще се обърна,

а луната наднича зад облака черен...

Ще намери ли душата надежда,

като въглен във тъмата да свети...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

Izumrudkata (Катя)

Кръстина,благодаря ти за хубавите пожелания!

2015-05-19T18:36:48+03:00
Rimoza (Кръстина Тодорова)

Докосващ сърцето елегичен стих, сътворен с искрено
чувство и оригинално майсторство, пожелавам и на лирическата
героиня, и на поетесата щастливо сбъднати мечти! Пожелавам
и на двете "да намери душата им надежда, като слънце в тъмата
да свети". Поздрави и от мен!

2015-05-17T23:20:41+03:00
Izumrudkata (Катя)

Мисана,благодаря ти, че се отби на моята страница
прочете и коментира стихът ми!
Ренета, благодаря ти!

2015-05-05T19:45:04+03:00
ParvaNova (Ренета Първанова)

С Младен! Поздравление и от мен, Катя!

2015-05-03T22:56:09+03:00
vega666 (Младен Мисана)

Надеждата за душата. Това е главното. Надеждата е фенер за душата, който й осветява пътя в непрогледния мрак на битието.

"Ще намери ли душата надежда,
като въглен във тъмата да свети..."

Чудесно си го казала, Катя! Моите поздравления!

2015-05-03T16:15:19+03:00