Izumrudkata (Катя)
290 3868
3.05.2015 г., 15:58 ч.

Орис 

  Поезия » Друга
326 0 5

Душата е скитница смирена,

търсеща и боса, оголяла...

Понесла е със себе си толкова неволя,

бедност, орис неизплакана...

 

Не поглеждай назад...

там отдавна времето спряло е!

На отминали бедни години,

на орис - написана зла...

 

Ето тръгвам -  не ще се обърна,

а луната наднича зад облака черен...

Ще намери ли душата надежда,

като въглен във тъмата да свети...

© Катя Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Кръстина,благодаря ти за хубавите пожелания!
  • Докосващ сърцето елегичен стих, сътворен с искрено
    чувство и оригинално майсторство, пожелавам и на лирическата
    героиня, и на поетесата щастливо сбъднати мечти! Пожелавам
    и на двете "да намери душата им надежда, като слънце в тъмата
    да свети". Поздрави и от мен!
  • Мисана,благодаря ти, че се отби на моята страница
    прочете и коментира стихът ми!
    Ренета, благодаря ти!
  • С Младен! Поздравление и от мен, Катя!
  • Надеждата за душата. Това е главното. Надеждата е фенер за душата, който й осветява пътя в непрогледния мрак на битието.

    "Ще намери ли душата надежда,
    като въглен във тъмата да свети..."

    Чудесно си го казала, Катя! Моите поздравления!
Предложения
: ??:??