Душата е скитница смирена,
търсеща и боса, оголяла...
Понесла е със себе си толкова неволя,
бедност, орис неизплакана...
Не поглеждай назад...
там отдавна времето спряло е!
На отминали бедни години,
на орис - написана зла...
Ето тръгвам - не ще се обърна,
а луната наднича зад облака черен...
Ще намери ли душата надежда,
като въглен във тъмата да свети...