Izumrudkata (Катя)
22 290

May 3, 2015, 3:58 PM

Орис

Poetry » Other

537 0 5

Душата е скитница смирена,

търсеща и боса, оголяла...

Понесла е със себе си толкова неволя,

бедност, орис неизплакана...

Не поглеждай назад...

там отдавна времето спряло е!

На отминали бедни години,

на орис - написана зла...

Ето тръгвам - не ще се обърна,

а луната наднича зад облака черен...

Ще намери ли душата надежда,

като въглен във тъмата да свети...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Izumrudkata (Катя)

Кръстина,благодаря ти за хубавите пожелания!

2015-05-19T18:36:48+03:00
Rimoza (Кръстина Тодорова)

Докосващ сърцето елегичен стих, сътворен с искрено
чувство и оригинално майсторство, пожелавам и на лирическата
героиня, и на поетесата щастливо сбъднати мечти! Пожелавам
и на двете "да намери душата им надежда, като слънце в тъмата
да свети". Поздрави и от мен!

2015-05-17T23:20:41+03:00
Izumrudkata (Катя)

Мисана,благодаря ти, че се отби на моята страница
прочете и коментира стихът ми!
Ренета, благодаря ти!

2015-05-05T19:45:04+03:00
ParvaNova (Ренета Първанова)

С Младен! Поздравление и от мен, Катя!

2015-05-03T22:56:09+03:00
vega666 (Младен Мисана)

Надеждата за душата. Това е главното. Надеждата е фенер за душата, който й осветява пътя в непрогледния мрак на битието.

"Ще намери ли душата надежда,
като въглен във тъмата да свети..."

Чудесно си го казала, Катя! Моите поздравления!

2015-05-03T16:15:19+03:00

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.7K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0