23 июл. 2007 г., 16:05

ОРИСИЯ

833 0 6
 

            ОРИСИЯ


Орисия странна ме орисала.

(Кой ли дух така ме е орисал?!):

Да се срещна с теб било ми писано,

да ти дам сърце, душа и мисъл.


Само твоите очи ме виждат цялата:

с болките, мечтите и надеждите.

С цялата душа, от плам обхваната,

минала през хиляди премеждия.


Орисийо моя, моя истино,

мъча се от тебе да се скрия,

но нали така ми е орисано -

все съм в плен на твоята магия.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Теменужка Маринова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Браво, Нуше!
    Не можем да избягаме от орисията си!
    Поздрави!
  • Хич и не се мъчи да се скриеш,че тя пак ще те намери!
    Просто протегни ръце,прегърни я и пиши!
    Страхотен стих Нуше!
  • Чуден стих!!!
  • Теменужке, мила дружке , не си ме забравила , нали!? Страхотен стих, мило цветенце, прекрасна орисия!
  • И нека да пребъде тази магия

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...