23 июл. 2007 г., 16:05

ОРИСИЯ

835 0 6
 

            ОРИСИЯ


Орисия странна ме орисала.

(Кой ли дух така ме е орисал?!):

Да се срещна с теб било ми писано,

да ти дам сърце, душа и мисъл.


Само твоите очи ме виждат цялата:

с болките, мечтите и надеждите.

С цялата душа, от плам обхваната,

минала през хиляди премеждия.


Орисийо моя, моя истино,

мъча се от тебе да се скрия,

но нали така ми е орисано -

все съм в плен на твоята магия.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Теменужка Маринова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Браво, Нуше!
    Не можем да избягаме от орисията си!
    Поздрави!
  • Хич и не се мъчи да се скриеш,че тя пак ще те намери!
    Просто протегни ръце,прегърни я и пиши!
    Страхотен стих Нуше!
  • Чуден стих!!!
  • Теменужке, мила дружке , не си ме забравила , нали!? Страхотен стих, мило цветенце, прекрасна орисия!
  • И нека да пребъде тази магия

Выбор редактора

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....