Орисия странна ме орисала.
(Кой ли дух така ме е орисал?!):
Да се срещна с теб било ми писано,
да ти дам сърце, душа и мисъл.
Само твоите очи ме виждат цялата:
с болките, мечтите и надеждите.
С цялата душа, от плам обхваната,
минала през хиляди премеждия.
Орисийо моя, моя истино,
мъча се от тебе да се скрия,
но нали така ми е орисано -
все съм в плен на твоята магия.
© Теменужка Маринова All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
