Орисия странна ме орисала.
(Кой ли дух така ме е орисал?!):
Да се срещна с теб било ми писано,
да ти дам сърце, душа и мисъл.
Само твоите очи ме виждат цялата:
с болките, мечтите и надеждите.
С цялата душа, от плам обхваната,
минала през хиляди премеждия.
Орисийо моя, моя истино,
мъча се от тебе да се скрия,
но нали така ми е орисано -
все съм в плен на твоята магия.
© Теменужка Маринова All rights reserved.
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
