Орисия

29 мар. 2013 г., 18:46

Поэзия » Юмористическая

1370 1 7

Единствен! С тази титла си орисан.

И цял живот навярно ще я носиш.

Орисницата стъпи ли наблизо,

от мене хубав бой ще си изпроси.

Как смее да ме влюбва точно в тебе?

Обидих ли я с нещо? Не разбирам...

Навярно е будувала над бебе,

мъжът ù пак пиян се е прибирал

и своя гняв изсипала над мене.

Проклетницата - как пък ме улучи?!

От толкова жени по таз вселена,

защо реши на мен да ми се случиш...

Какво да правя с теб? Идея нямам!

Упътване поне да бе ми дала.

Инат като магаре насред слама.

Такова ни се води, ни се кара...

Единствен ще си - то се е видяло.

Спасение от никъде не идва.

Над мен, една орисница във бяло,

любовен прах разсипва ли, разсипва...

Weter (Veneta Terzieva)

2017-12-29T02:03:27+02:00

Орисница....И то каква!
Уенди (Бианка Габровска)

2013-03-30T16:32:57+02:00

Дай Боже всекиму такива орисници!!!
djudjii (Жанет Велкова)

2013-03-30T10:34:11+02:00

Късно е, чадо, мандалото лопна
Но... всъщнст не разбрах- жалва ли се сега тази твоя лирическа или се хвали :P
Поздравче, прекрасна моя!
Довереница (Дочка Василева)

2013-03-30T01:07:10+02:00

"Инат като магаре насред слама.
Такова ни се води, ни се кара..."
oksimoron (Христов)

2013-03-30T01:00:53+02:00

!!
radiola (Рада Димова)

2013-03-29T22:38:46+02:00

Страхотна орисница!
toxin (Таня Донова)

2013-03-29T18:46:49+02:00