fraulia (Васка Мадарова)
182 1698
29.03.2013 г., 18:46 ч.

Орисия 

  Поезия » Хумористична
1463 1 7

Единствен! С тази титла си орисан.

И цял живот навярно ще я носиш.

Орисницата стъпи ли наблизо,

от мене хубав бой ще си изпроси.

Как смее да ме влюбва точно в тебе?

Обидих ли я с нещо? Не разбирам...

Навярно е будувала над бебе,

мъжът ù пак пиян се е прибирал

и своя гняв изсипала над мене.

Проклетницата - как пък ме улучи?!

От толкова жени по таз вселена,

защо реши на мен да ми се случиш...

Какво да правя с теб? Идея нямам!

Упътване поне да бе ми дала.

Инат като магаре насред слама.

Такова ни се води, ни се кара...

Единствен ще си - то се е видяло.

Спасение от никъде не идва.

 

Над мен, една орисница във бяло,

любовен прах разсипва ли, разсипва...

© Васка Мадарова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??