Орисия
Единствен! С тази титла си орисан.
И цял живот навярно ще я носиш.
Орисницата стъпи ли наблизо,
от мене хубав бой ще си изпроси.
Как смее да ме влюбва точно в тебе?
Обидих ли я с нещо? Не разбирам...
Навярно е будувала над бебе,
мъжът ù пак пиян се е прибирал
и своя гняв изсипала над мене.
Проклетницата - как пък ме улучи?!
От толкова жени по таз вселена,
защо реши на мен да ми се случиш...
Какво да правя с теб? Идея нямам!
Упътване поне да бе ми дала.
Инат като магаре насред слама.
Такова ни се води, ни се кара...
Единствен ще си - то се е видяло.
Спасение от никъде не идва.
Над мен, една орисница във бяло,
любовен прах разсипва ли, разсипва...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Васка Мадарова Всички права запазени
:P
