Орисия
Единствен! С тази титла си орисан.
И цял живот навярно ще я носиш.
Орисницата стъпи ли наблизо,
от мене хубав бой ще си изпроси.
Как смее да ме влюбва точно в тебе?
Обидих ли я с нещо? Не разбирам...
Навярно е будувала над бебе,
мъжът ù пак пиян се е прибирал
и своя гняв изсипала над мене.
Проклетницата - как пък ме улучи?!
От толкова жени по таз вселена,
защо реши на мен да ми се случиш...
Какво да правя с теб? Идея нямам!
Упътване поне да бе ми дала.
Инат като магаре насред слама.
Такова ни се води, ни се кара...
Единствен ще си - то се е видяло.
Спасение от никъде не идва.
Над мен, една орисница във бяло,
любовен прах разсипва ли, разсипва...
© Васка Мадарова All rights reserved.
:P
