Орисница, в нощта, в която аз съм се родила,
орисала ме е със странна вълча сила.
Духът ми да лети сам в гората,
когато е царството на тъмата.

А през деня,
кротко, с кучешки - верно - очи,
нечии мисли да заплита
в тънки мрежи, без насита.

Ориснице, в нощта, в която аз съм се родила,
защо и друг не си орисала така?
Духа му с моя да лети в гората,
когато е царството на тъмата.

Или орисала си го, но зла,
държиш го зад заключена врата
и радваш се на своето творение,
осъдила го на раздвоение.