9 апр. 2008 г., 11:14

Орисница

745 0 1
Орисница, в нощта, в която аз съм се родила,
орисала ме е със странна вълча сила.
Духът ми да лети сам в гората,
когато е царството на тъмата.

А през деня,
кротко, с кучешки - верно - очи,
нечии мисли да заплита
в тънки мрежи, без насита.

Ориснице, в нощта, в която аз съм се родила,
защо и друг не си орисала така?
Духа му с моя да лети в гората,
когато е царството на тъмата.

Или орисала си го, но зла,
държиш го зад заключена врата
и радваш се на своето творение,
осъдила го на раздвоение.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Гери Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Сякаш откривам своите мисли в много от твоите стихове... търсене на сродната душа , която се крие там някъде..

Выбор редактора

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...